пълня се като чаша

стъклена чаша

от онези за вино

крехка съм

но мога и да режа

на парчета

всичката онази твоя нежност

която ме чупи

познаваме се прекалено

знаем думите си прекалено

дори онзи жест когато се прозяваш

дори онова здравей -онова твоето

когато отпиваш

била съм пред теб

цвят вкус мирис

всяка моя капка

ти я позна

но аз режа понякога

злобно

като мидите

по морското дъно

понякога те заливам

с червените петна на своя край

когато съм кълбо подхвърлено

ти ще ме измиеш

аз го зная

а дори не го искам

искам се лепнеща

по ръбовете

не ме прегръщай

никоя чаша не се чупи

без да го поиска

извинявай