въртележка

да плуваш

не знам дали е хубаво...

обаче-

обаче какво

по влажните пръсти ...един след друг

впусни се

какво от това, че ще те хване през кръста

и като принцеса ще те изнесе от леговището на просяците

за някое чуждо поклонение, не

АЗ ЩЕ ОПИТАМ-

опитваме всички

ЗНАЕШ ЛИ КАКВО Е ДА СЕ УСМИХВАШ

когато си САМ

...

ТЪРСЕНЕ- ТЕ

знаеш ли бесните движения?

знаеш ли въртенето в кръг?

търсене-ТО в движението

е да увеличиш музиката

да я съблечеш

как ще чуваш иначе

какво се опитваш да намериш?

когато си светнал лампите

на града

и опитваш да откриеш тъмнината

звездите не се виждат

когато гледаш земята

затвори очи

аз напускам

пее някогашна песен

не се затварям за трепканията

познавам думите преди дори да са изказани

това хубаво ли е

само искам

онзи пулсиращ скок на материята

който заражда моето Собствено

затвореното, което блъска

по вратата

слушам една песен

посвещавам му я

на него, който ме води-

МОЯ ПЪТ

сега всичко е светло

обичам

обичам сензорите си които са разтворени

наистина вибрирам

като когато наближава Краят му

това трепти

нежно е

а днес

няма значение

хората сутрин в метрото

важни важни бързат за работа и се клатят като играчки на пружина наляво надясно- смешни са в придвижването си към целите си

важно е да го разберем

СМЕХЪТ

казват че лекувал

аз казвам че просто дълбае

дълбае снегът

който сами постлахме пред домовете си

с лъжица дълбае мен сега за да остави една чисто бяла смесена от всичките ми изражения картина

не, да остави едно голямо бяло лешниче, което да прибера в хралупа

всичко е ухание

миризма като от анимационен филм

зе разнася във въздуха

виждам я как отлита през прозореца

и започва да приказва на запалените прозорци

всички обаче си лягат

часът е САМО ЕДИН

а покривите са пусти

нима не беше възможно да ги посетим заедно

"събудете съседите"

и всички по сътълбите НАГОРЕ

невъзможо е

да видим луната

та някои не я виждат

загубила съм символите си

които не разбирах сама

сега искам да бъда разбрана

сега пак се спускам-

страх да не се скрия отново

аз бях тръгнала

да намирам

движението

защо забравих...

не съм забравила

просто се движа

---------------

премрежвам поглед с ръцете си

правя си фигурите

на които да се усмихвам

искам да ги запомня

искам да ги притежавам

а те все някак се изплъзват

по тръбата на съзнанието ми

и ги губя

крадеш ги ТИ

но аз ще си ги върна обратно

зная как

когато ТЕ притежавам

--------------------------------------


Просто бучка захар на дъното на корема ми...


--------------------------------------


Сега пък съм виновна за своята радост това е извратено съдят ме кулите в които живея сама - през дните там затварят всички прозорци