езерото
езерото
по дъното има огромни зъби
огромни диви риби, които бясно се въртят в кръг. ЗНАЯ че искат да се наранят, да се разкъсат на парчета, да умрат и във вихрушката образуват някакъв много силен ураган, а към повърхността се устремяват мехурчета въздух - крехки и спокойни като сълзи-нагоре си проправят път , сигурно идват от мидите най-долу. Да -долу по камъните има миди и е толкова тихо, болезнено.
мехурите тръгват нагоре, нагоре
а зъбите са все по остри и по-бели.студени са във схватката на това да се унищожават. да са хищници.да крещят омразата си едни спрямо други. сякаш дълго са го чакали и сега чак са дръзнали да се разтворят и да мразят, но знаят че остават скрити. това ги успокоява.страхливи са.
мехурчета въздух нагоре капят, капят по повърхността.
а езерото.
тихо и самотно е и като огледало отразява.
наоколо има дървета-тополи издигнати и достолепни.
НЯМА ХОРА-не, колкото и да искам хора не може да има ТУК
но е красиво
болезнено тихо и красиво

но аз си заставям да остана на едно място и да гледам всичко това
ТРЯБВА да го видя.