Напихме се с ракия и слушахме собствените си дишания
смяхме се като звънчета от коледната песен на сергиите
само понякога
после се докосвахме в центъра на масата сякаш си подавахме ръце
общуването и неговата възможност или невъзможност?
поставям въпроса във стъклена ваза и искам някой да налее вода
"аз не обичам философски разговори" -каза той докато режеше мрежата думи с ножица
"искам да отида до банята"-отговорих
а после не излязох дълго време оттам
мислене:
защо винаги оставаш самотно отражение по прозореца
след като всички ще кажат че така не трябва
нищо
все пак се напихме с ракия и говорихме много
за някой шума на думите е празникът на коледни звънчета