отделена съм в подземие
стиснала коленете си
помниш ли онова момиче без лице
всичко е бяло
побеляло като варосана стена
болките винаги започват от отричането към нещо скъпо
сутрин когато се събудиш и не видиш познатите лица
лицата се променят
но знаеш ли какво да правиш
със топката уголемяваща се в корема ти
онази песен която слуша не беше песен
беше много повече
огромна експлозия на фини фини въртящи се пластини в главата ти
която се оголемява
снежна топка на мисленето
снежна топка на чувствата които непират
и срещу това някой ще ти каже спри
защото е редно
защото има сфетофари в лилаво
в мътно червено и в блатно
и всичките те сочат със стрелки-----ТЕБ
понякога дори съвсем правилно
понякога езерото е мръсно и има нужда от почистване
но там също живеят необходимости
като лилии
езерото не става за къпане
и това е причина да бъде Езерото
иначе не би било
но те не разбират
и ти не разбираш
и мачкаш пластелини в ръцете си
и мачкаш пластелини които режат
и плачеш че не можеш да нагласяш всичко както Ти поискаш
полетът за който се готвиш
кога ще си затвориш очите за да го дочакаш
вечно ли ще те е страх?

"you are lost little girl"