докъде ме водят?

кофи ледена вода под тежкото слънце

изкачването на каменни стъбли

пресищане на плочите с тръпчиви захващания за кожата на корема ти

някъде отвътре

под обвивките

оголване люспа по люспа пред камерата на абсолютната тъмнина

престанах да се страхувам от нея

сама я предизвиках между етажите засъхнала като насекомо забравило дупките си в пръстта

сама предизвиках заровените надълбоко сънища за пустинята съсухрена

за кърваво-червеното цвете

и искам да ги викам още и още

да надробя на късове всичките завивки, които са топлили

да е студ

къде са отгласите на другите през тези дни на вибрации

докато се изливам в някаква дупка

отдалечавам ли се от тях?

тръгвам ли на път или просто избледнявам