отнема ми се стопления юмрук
и цялата хладна стая се размеква
и се превръща в блудкаво размито веро
нуждая се от зъби
сега съм бледа и смачкана
възхищавах се от злобата
да наранявам своята собствена нежност
да я смачквам и да се смея на розовите и бузи
а разсейването на тази емоция
ме обездвижва
превръщам се в излиняла действителност
без нищо режещо
само покой-безсмислен и тежък с лисата която съдържа