пия чашите си

спирам се пред кратката точка на последното изречение

понякога искам да го подтисна

да му отнема студенината или отблясъците

сякаш не мога да свикна със свят в който всичко съществува само за себе си

и така ме изгражда като тухлена къща

със отделеността си

САМО така мога да подаря нещо

да отдам

на света от който се откъсвам

за да бъда родена

...

бавно се заплитам между стъпките си

калта по земята и сеното върху което се хвърлям

част съм от театърът на полето

може би съм плъх

може би съм картица

тревата стърчи над гърдите ми

към небето

полето е толкова пусто

и мирише на прясно сено от изтисканото ми тяло събрано

скоро ще напоя земята

...

вода

тази музика винаги ми напомня вода

безкрайна

промъкваща се през всички отвори

напояваща

от която ставаш все по течен

все по-размекнат

разлагащ се

но едновременно с това съществуващ

дигнал ръце към слънцето от които капе живата течна маса

сякаш му подаваш елексира си

и нямаш граници

...

извиващи се струни

в танц се гонят

една от друга черпят енергията си и се лижат с остатъка от напрежението си

отдават се една на друга ,за да те накарат да се завъртиш в кръг и да подскочиш като

наелектризиран косъм насред въздуха

....

дъжд

бавен сякаш нарочно забавящ и подреждащ капките си

в някаква мозайка от локви ,от лица и пъстри чадъри

се е нанесъл в града ни и в косите ни

няма светкавици, няма огромни черни облаци

небето е бяло като нарисувано с четка

а ние се разминаваме между двата тротоара

като капките падащи в локвите

тогава може би си най-близко до всички наоколо

сякаш някаква обща вълна ви е понесла нанякъде

не ги виждаш, не ги усещаш, не ги познаваш

но искаш да виждаш само ония чадъри поклащащи се към небето

...

извивките на собственото съзнание са като връзки на обувки

след мъничко ще ги нанижа в нужните връзки

остави ме да ги оставя отпуснати

закачени за въздуха, развяващи се

виж как променят световете си

виж ,че са различен цвят

виждаш ли как ще изчезнат след малко

малко преди да си отворя очите

...

прекъсват ме

разсейват ме смущенията по тревата

чудя се дали да лъжа и да се преструвам, за да им избягам

свърши се

изпари се

приключи

чашата падна на земята и се строши

детето порастна за секунди и се изправи пред огледалото,

което го излъга

цветята не поникват отново

преда да увяхнат напълно