най-много от всичко си разочарована, че тишината ти е нарушена, появяват се няколко капки от роза на хоризонта и не знаеш как да ги поемеш, лесно си е да се пазиш, но ще се ненавиждаш ако го сториш сама си цвете била, а не знаеш как да потопиш букет във себеотдаване, но това е най-красивото в тебе огромното ти незнание, огромното вцепенение пред обикновенностите, това ги превръща в символи, във знаци, а не в пресичащи се бледи драскотини по повърхността