срамът в устата ми

се дави в слюнката

пълни ме догоре

а аз му се изплъзвам

по хладната повърхност на змията

дали не съм виновна за това?

все пак го усещах със сигурност

дали тук някъде няма да намеря основата

мътна съм като вода в канафка

и болката ми е такава

затова и не и се доверявам

при все че поддържам раната с още и още спирт

все повече аз съм лишена от котвите си

а навън е студено и тъмно

една сграда се строши като бутилка днес

и наряза хората

скупчихме се като кегли пред дупката

и искахме да издърпаме чувството за живот

сякаш можем

тъпо лицемерие

можеш да загинеш само за нещо преходно

нещо грозно

нещо първично

като нещастието

като човешката сила в ония странствания на критичността

можеш да обичаш истински

само отсъствието

да го изстрадаш силно

а после ще го кремираш

докато не се разпръсне на прах

и не започне денонощието от начало

с още един буркан поставен на рафта

но ако е така

защо не приемам абсурда

отнасям се към него сякаш е безцветен

осакатен скелет

без плът

без кръв

плосък отпечатък

по хартията

всяко движение има начало

а това което го следва

е самото следствие

глупаво язди тревата за да стигне залеза

и ВСЕ ПАК

то е най-необходимото

то е мостът

доказателството че съществува тласъкът

тласъкът е по-важен от покоя

и по-истинстки

и над хоризонта на пълното завъртане

той съединява всичко

той подскача под обвивките

и си играе на стъклени топчета

в нашия пясъчник