^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^~~~^

толкова много самота има във думите ни

във болезнените ни докосвания, с които ги закачаме една за друга и си ги подхвърляме

и всеки е прав

а аз съм грешна

аз съм ненавиждана от майка си

смачкана съм приравнена със земята

отгоре със всичките си книги със всичките си дневни дози мисли и решения

сякаш преваляла вече

как да накараш някой да те утеши?

хайде викни още един път притисни я в ъгъла и я принуди

унищоваш човешката ласка ако тя изобщо съществува

и това не те е интересувало никога

сякаш си по-горе от всичко това

камък положен на хълма ,на който са длъжни да се кланят

но богът който си ТИ остава незачитан

и така ще бъде

прекалено неразтворен е той при всичките си думи

прекалено надълбоко в утробата му лежи властта и любовта и страданието

с което трябва да разбереш другите и да ги обгърнеш

сега те ти остават чужди

и това ти е най-голямата тъга

грешиш спрямо близостта

бъркаш изреченията

и е време да останеш зазидана в платното на подсъдимите

защото Процесът е за тебе всъщност

крайно ненужен потоп от хора

които ще те сочат с пръст

няма как да обясниш

време е да чакаш и да търпиш

самотата е пълната ти чаша към която те е тласкал всеки вятър

седнала в съседната стая на човешкото присъствие

*********************** ********* * * * *** * * * * *