тържествено шествие на разпъващи се пръсти под съзнанието ми

повече от всичко

обичам да бъда

да бъда необичана

да бъда мека

да бъда способна

да полетя единствено със себе си

да взема само необходимия куфар

с кълбото вдлъбващо се от всяка дума

свареното

завършено

мое АЗ

и да го изям

да го подхвърля догоре

все по-нагоре

границите- ръчкай натам

натисни последния бутон в самолета

тясна тръба

с капеща от нея тиня

страдаш от клаустрофобия

загаси всички лампи

изключи всяка сгушена вечер

искам да се разтегля

да се прегриза,

а спя под себе си

не можеш ли да скочиш от това легло, по дяволите

има рай- не знаеш ли?

само допусни да се нараниш, за да пристъпиш

да пристъпиш думите, които пишеш сега

изтрий ги

навреди им

но ги изтощи до края

в бесен танц

завърти се

още по-силно- по-силно

и погледни отгоре

виждаш само бясния кръговрат на своето тяло

не го ли искаш?

после ще се отпуснеш на земята и ще се повърнеш

за пореден път

мразя затишията

мразя равноденствията,

в които се появявам прекалено твърда по листа

толкова е необходимо превръщането

затова платовете се режат

а нотите са пирони които да набодем по вратите

предчувствието за разскъсване,

което никога няма да дойде

освен ако не свирим напълно сами

чуждата музика е само помощ

средство за бягство,

за да ни е по-лесно

шкафа, в който се криеме

хапчето за сън

но не мога да спра да я взимам, по дяволите

всички наркотици

са нашата слабост да летим сами

и да умрем

да се премажем,

но това не ме интересува сега

аз съм слабо дете

разтеглям се като ластик

нямам възможност да видя света

той ми бяга

всички негови части се крият в мъгла

само от време навреме някоя се показва

колкото светкавица време,

а аз не успявам да я заснема

забавям се със секунди

и после проявявам само мъглата

скупчваме се всички за да я изследваме

а тя си е все същата мъгла

няма да намеря ключ

оставям се на безумието,

защото не мога друго

то е страничния прозорец

през него изкачаш в света на призраците, на светлините, на детайлите

затворен си сред ноти

искаме ли нещо друго

студенината не е за мен

вечност?

та аз съм нищожна

не я искам

ако има Бог защо трябва да бъда покорна

ако няма защо трябва да има

защо?

правила

къде се намирате

прикрити манипулирате от въздуха

къде е леговището ми

плътнотата ви

само там ще ви унищожа отведнъж

за да завали най-накрая

и няма да ходим никъде

освен в безумието

толкова го искам

а съм тичинка на дъното на цвете

кога?

кога ще изхвърля вещите

кога ще разкъсам това тяло

кога ще има пожар?