потопена съм в река от признания, които трябва да направя

довлачиха ме дотук защото не бях подготвена

един пълен ден да дочакам залеза - пълния залез

кървав като нарязан нар и оцветен от кръвта ти

порязана ръка

трябва да дадеш жертвата

продължаваш в самотния си ъгъл

да клечиш

но ти така го пожела

спомни си

искаше още малко време

получи безвремието

поне за часове

никой не те вижда

ти си плъх

но познанието на капки лимон се изтисква

и пада в аквариума

мълчиш

учиш се да дишаш

учиш се как да го поглъщаш

кисело и блажено

миро от кожата ти

а това е само началото

ти го поиска

никой друг

ти не падна като порцеланова ваза

строшена от някой вятър

ти просто скочи

никой друг