вода-много вода се изнизва през наниза на моя гердан
оттам капе и смола с полепени по нея органи на вярата
и органи на безнадежността
и е хубаво когато всичко това се лисне над земята пред прозореца ми
няма да поправя нито една страница от книгата си
и ще я хвърля в морето като доказателство
стига толкова снимки на бледото отражение върху луната
тя не е огледалото, което търсеше
всъщност просто е независимост и в нея има прекалено много изтощение,
за да бъде погрешна
прекосявам двете платна на въпросите си и изричам присъди
за разкъсването на собстветата кула
където се крие трепетливото дете на призраците ми
искам да пиша истории за фантазия
и се претоварвам със съчки кибрит насечен от нокъта си
това се казва живот,
вместо да се престраша накрая
посоката, която ще избера е най-големия ми страх
вместо
да спра и да изровя корените си от тази земя
да спра и да легна на пътя докато безсмислието пътува
е
къде останаха доспехите ти?
No comments:
Post a Comment