днес е пазник: бездетен и съсухрен
с много сухи пръчки и листа събрани за жертвоприношение
такъв е денят ми под припичащата изсъхнала пустиня на мислите
една запалена клечка ме докосва по петите
и цялата запалена се потя да преглъщам
налудничева смес на пирон и ухаеща вода
ме кара да разпъвам пръсти,
за да не се задуша от лепкава запълненост
такава беззащитна аз е оставена на пода
като кална обувка пълна със слюнка
най-ме е страх когато замръзвам
най-ме е страх от разбитите буци
така че това сега не може да ме изплаши
просто ще играя с него на естественост
sujalqvam
ReplyDeleteще те усещам силно сега, заедно с музиката, гледам НАВЪТРЕ
ReplyDeleteне се прибирай
ReplyDeleteостани тук
махалото се съвзема, за да продължи начертания път
ReplyDeleteзатворено в резка на остър молив разкъсал листата
махалото е бедно и скърцащо, подлъгва със своите посоки
преобразява се в компас за невярващите
везни, които измерват тежестта на вятъра
не е вяра това
не е прегръдката, на която да вярваш, че е отдаване
само писък в гората, който да облечеш в чувстава,
които аз вече не притежавам, подарявам ти го
и продължавам
моята люлка под мокра коса и ръце
не може да обича благодарността ти,
а безпомощно и лицемерно предава ти отломки от вече изтичащо време
развалено, прогнило - не мърда, не трепери
каменната възглавница-то е същото
то няма значението
онова което търсиш се разби на парчета в съня
защо благодариш тогава
искам месото ти
докато не съм изчезнала отново
аз мога да съжалявам само
защото съм нетрайно копие на себе си по листата,
но се доказвам така - казах ти го вече
като юнакът и златната ябълка
но не съжалявам, а продължавам да натискам молива
просто махало, разбираш ли
и искам да докосна месото на друго махало
не се прибирай вкъщи
остани
ще остана
ReplyDelete