откъснати от дървото на причините

прегоряло желязо се плисна
във водата на слънчевите камбани
изтегна тялото си като девойка
с люспести ръце откъснали се
все по нежни косите и окапаха по пода
останаха само очите
два камъка израстнали от вятъра омити
...
бурените нямат цвят- изскочили на свобода дърпат косите на слънцето
а цветята се крият, за да не се усети липсата им
надяват се да им покълнат повече листа
да полетят като приказни птици
...
всеки чака тласъците на облаците да избутат ненужните звуци
прочистеното платно да остане огънато на посоки - без умисъл
за това са склонни да дадат жертвите си и да увяхват
заради един сняг, който никога няма да видят
само са чували как потичала много чиста вода за пиене
която разтапяла устните като крем
и за това се молят

самоубийци
или жертвени агнета на бурите
корабите ни ще го решат
зависи кое ще наречеш точката на давене
и сънуваш ли необитаемия остров, който да заселиш
за да оставиш там сенките си да миришат на умрели мухи

така се случва тогава
режеш плътта на почвата
и в раната пречистваш семето
разтваряш се в проникващото в тебе небе
и когато обладаеш
очи ще разтвориш отчупени
готови да се продадат вече

а дърветата не питат никога
и не съжаляват те за своята жертва
не крият нищо освен самите себе си
по върховете скрили се
по-далече от хората- незабележимо дават отговора си
пожертвани отдавна

остави ни нас
накъсана хартия
отразяваща залези и изгреви
можем ли да запишем друга истина върху телата си?
и необходимо ли е всъщност
сфери обладани от центъра си
...
като два бели камъка
лежат на земята очите и
прочистени, празни, самотни
в присъдата на осигурилите сигурност
неоценени се търкалят в тревата
като зверчета нежни и хищни
откъснати от дървото на причините
мокри от плач
отразяват слънцето