екота се пука в пайжините

тънки преплетени като ръце за молитва

те се пречистват в тласък на вода

изгнаници

паяците са забравили дома си

сега има само пустота -фина като края на езика ти

и в този клавиш се крие хартията за подпалки

размазаната ябълка в лицето ми се пръсна

посява семките си с финес нагърчен като кафе неподсладено

под кожата ми ги втъква надълбоко,

а аз очаквам по спокойна от всякога

седнала на мълчаливите стълби

днес говориха за приятелство

разговорите на студа винаги объркват пръкнали се от асфалта непонятни думи

зъзнат в устните ни огорчени от нелепостта в която ги лепиме

а кого чаках аз там докато се разплувах като хамелеон

насочвах очите си към цвета на камъка - исках да му дам червило

за заспиване

уталожени мехури се промъкват между тялото ми

приличам на осъдена разтеглена ръка

отсякоха пръстите ми

сега се издувам от доволството да бъде монолитна кост

движенията ми са като багери безразборно тежки

безутешно правилни

отсякоха самите илюзии

на пролет порастват нови листа

а при нас сезоните са разбъркани като купа с наградите на спечелилите

винаги очакваш да изтеглят името ти

а дотогава си никой

молиш ли се?

стига глупости

аз съм прекалено силна, за да ти го докажа

но мога само да те смажа някой ден

като паяк

ще ми повярваш ли тогава?