знам-знам
и безсмислието и всичко
и аз и ти - дълги сенки на самите себе си
дълги колкото пътя който извървяхме преплетени глисти
болница и луди
баня и стъпките до лицето ми когато не можех да дишам от плочки налепени
знам колко съм сива - асфалтирана с прокарано електичество и лампи
улица за слепци, по която прозорците нарисувани са и не вършат работа а после откъснати за да останат дупки
а небето е покрито с мокет ,знам
а очите ми не плачат и мълча повече отколкото винаги
зная
аз не те познавам защото винаги говоря със себе си
и съм изсъхнала от петата си чак
не те намирам когато те прегръщам
така че не зная дали говоря точно на теб
а това освобождава
да бъда крило от бял прах разсейващ се от ритъма на музика
ако в това въртене можеш да ме настигнеш
ще те позная
но трябва да се смееш този път със силен аромат
щом не се доказвам, няма да спирам да те чакам
а спра ли- губя силата на центъра си
дори не те питам идваш ли?
защото не съществуваш
докато не ме настигнеш
No comments:
Post a Comment