аз...

аз ли?

тя вечер заспива с отворени очи

отделя сок и през нощта той преспива под възглавницата и в чаша

не иска да бъде разплитана въпреки опитите да догонва значения

заради смисъла си да изчезва

там където няма огледала а само подобията им

думите си търсех като отхапвах от тях всеки път преди да ти ги предложа

да видя отровни ли са

и дали ще те опият достатъчно

а така въжета ли се създават или се предъвкват конците само?

за мен остават невидимите вещи

когато изричам трябва да си пълня чашата с бодлив връх на езика

а твоите огледални думи са бронирани

моят бадем асфалтирах заради теб

цялостен в устните ми да разцъфти

и отрекох всяка посока към крайности

за да балансирам като въжеиграч

който до теб трябва да стигне

а ароматът е моят нищожен остатък

където се крия за да не загубя форма от която не се нуждая

плътността е била религията ми

отхвърлих я за да пришивам пара

иначе не умея да преодолявам разстояния

но мога да ги строша хриптяща

така ли искаш?

а готов ли си да чуеш присъдата на кухата си друга половина

искаш ли за една уречена секунда

да спреш да разливаш кръвта в безтегловност

или границите са измислени за да запълваме времето си