когато сняг стискаш в шепи чуваш ли звука му

втечняваш хартията на която лежа

искам да поглъщам и като трап на ядка да се свие думата ти

ядката е бадем, нали знаеш

а ти я откри в окото ми когато бях забравила

сега я закачам за ушите си и я посявам по улицата

а гласа ми е струна

и ако всичко е нокът по стъкло довърши го с един звук само

но аз допускам че водата намира път

предпазлива съм заради опасността

не подценявам счупените вече стълби

затова само в дупката на перилата съм промушила окото си

и чакам да те видя там, за да се преливам тихо

и май се крия вътре като престъпник