полъх

сега

е кошница в която съм се свила

сега

са думите с които ме завързваш

за да вярваш в тях

сега са мислите ми разбъркани зарове

в които събирам значения за да продължа хода си

сега

са бледите следи от охлюв в които те повиках с вятъра

сега

са твоите бакърени думи с които отвърна прекалено парещи

сега

са всичките ни истини които като тухли редиме

когато съм така близо до обратната страна

на дрехата на мисълта ти

и сега

просто искам да усетиш това