по нагрята ламарина се оцежда дъжда

оставя изгаряния

ламарината вика

чува се песен на дупки

бримките се умножават

вдигни плата пред лицето си

виждаш ли раните

на люспи

отричам и изгнива гласа ми

остават думи на дупки

вдигни ги от пода

докато навън се смрачава

и ги утеши с прегръдка

превърнала се в дупка

запълни с нея

вродено ми е да отчуждавам

когато виждам страха

откакто издадох на себе си тайната

за очакването

да се преродя

настигам дланта нарисувана в дупките