с малки ръце с мръсно под ноктите рисуваш със пясък брегове на несбъдване в море от възможности докато риби плуват без смут луната отразява бялото на лицето ти в студенината си - наниз от острови иглата е остра месечина конецът е тънък като вятър
а аз не мога днес премерени са думите ти но са възможни до лед като истини болят и газят цветя, които нямат нищо общо с мидите и конецът ти свързва без да ме вижда иглата е полезна обаче кара ме да мисля за възможността да съм тази, която описваш и се изгубих от възможности които не мога да отделя и нанижа както теб искам повече от това
разширен като въздух съм избол очите си с актуалността на да се вземат решения отказвах се от възлите и плувам в море на премереност солено като мисъл студено като истина забравих да искам и да мечтая сега съм плод на фантазии освободен от много желания
„Любопитството в човека иска минало и предстояще, полепва върху тези измерения. Но да намираш
пресичането на лишеното от време със времето, е занимание достойно за светци.
Дори и не занятие, а нещо дадено и взето, съществуване от смърт в любов, горене, всеотдайност и самозабвение. За повечето помежду ни има само този неочакван миг, мига във времето и вън от него, разсеяност, изгубена във сноп от слънчеви лъчи, невидимата диворасла мащерка и зимната светкавица, и водопадът или музика, така дълбоко възприета, че недостигнала слуха изобщо – и ти си тази музика, додето музиката трае....”
3 comments:
с малки ръце
с мръсно под ноктите
рисуваш със пясък
брегове на несбъдване
в море от възможности
докато риби
плуват без смут
луната отразява
бялото на лицето ти
в студенината си
-
наниз от острови
иглата е остра месечина
конецът е тънък като вятър
значи намери разрешение
а аз не мога днес
премерени са думите ти
но са възможни до лед като истини
болят
и газят
цветя, които нямат нищо общо с мидите
и конецът ти свързва без да ме вижда
иглата е полезна обаче
кара ме да мисля
за възможността да съм тази, която описваш
и се изгубих от възможности
които не мога да отделя и нанижа както теб
искам повече от това
разширен като въздух
съм избол очите си
с актуалността на да се вземат решения
отказвах се от възлите
и плувам в море на премереност
солено като мисъл
студено като истина
забравих да искам и да мечтая
сега съм плод на фантазии
освободен от много желания
Post a Comment