скрих се под топлината нарязана

и ми харесват релсите и

гладки и лъскави като змии са се увили в краката ми

и си играя с тях като с братя

клекнала греба в мокра пръст

пълня си бурканите с нея

ще се изплезя на глада когато ровя вътре с лъжица

и си тръгвам засадена в тази земя

оставям тяло за храна на нови измислици

мои или под друго име записани

аз се овладях да не срежа цвета

и само го оставям да замръзне

играя си

и се пръскам като тръба в пясък

смееща се на повторенията

в които ме води

връв окачена на шията на куклата

оставила съм я там

да се научи да пее

да се поодраска по стените

да се протърка

и да повтори себе си отново

в илюзии

.....

крада от себе си по няколко часа

а после се разтварям в ацетон

и уча функциите

на гласа си

докато изчезвам

в стъкла

.....

и забравям

разтеглям парче дъвка от единия до другия край

на два стълба

две седмици

и ще си люлея косата там да залепне

докато не я отрежа

много скоро

.....

и се откривам в натискането на пръсти в бутилка

цялата с памук я натъпках

не съжалявам за въздуха

.....

и гума за езика ми

ще го изтрия и ще си оставя място

за затворените очи-

там се смея

.....

и там пипам

сладък нокът на сблъсък от два облака

от кръг с ръце

със струни ще го заложа като динамит

тихичко

в корените

но без страхове

заради забравата

ще помня да залея света си

и да удавя насекомите

.....

само затова си позволявам

да тъпча

цветя

.....

заради смеха

на вятър

въртене

насън

наяве

и без огън

плат от въглени

и смях на пясък да ме завърти

в

къде сте Вие

да ме съдите

мои

когато ви няма

моя мъгла

остава

в пиянска суша- ежедневие

което заблуждавам

че ще утихна