въпросът е да ожиля спокойствието

прерия е денят в самотен пясък

в прежда заравям

съсухрени ръце

цигарата е на масата

екранът ти е празен

и върху тая релса

ще издълбая влак

насила

за да се докосна

воднисто отражение

нямам друго

освен да поглъщам грапави зърна

в глад

да се постигна

идва поредната

и се показва на терасата

вледенена

като за празник

в кутия

бях забравила

че градът се руши

аз го поглъщам целия

камък по камък

и гоня перата на птиците

изравям

бучка

дантела

параван

завъртам се в глад

вой

на кой да дам

гласа си?

само да се докосна до тока

ще

ровя гладка

по пладне

ще платя за това

ще търся

реже небето куха глава

сламка

заровена

ще си намеря

в тежестта му