да разкъсвам
чувствата и себе си
както влакна памук
когато казвам край
всичко изглежда случайно
истината дори не кърви
изправена насред улицата
тя е запълнена локва
върху бялото платно
тялото на моята сянка е стъклено
то усеща зад гърба ми
притулвам се до стените
без да го виждам
има ясни въпроси
като бръснач
пред тях мълчиш
или намираш пролуките
в думите