няма нужда да увещавам
нито себе си / нито теб
че можем да летиме
нужно ни е мълчание.
нужно е разпадане.

да нахраним рибите,
които ни обичат.

моята тревожност е една щампа
над нея има само-синьо небе
изоставено и самотно
то е създадено
да поглъща спомените

тънката пайжина на нашето "сега"
провира се покрай мухите.

болка винаги
може да се намери
стига да търсиш
но в мълчанието
тя е пеперуда
на дъното на залеза

"сега" си близо
колко си близо?