Нуждата от потвърждение на реалността и изостряне на преживяното чрез снимките е вид естетическо потребителство, с което вече сме свикнали. Индустриалните общества превръщат своите граждани в налудничави събирачи на образи; това е най-неудържимата форма на душевно замърсяване. Изострените ни копнежи по красотата, по незадълбаване под повърхността, по изкуплението и спасението на душата и възхвалата на света – всички тези елементи на еротичните чувства намират потвърждение в нашата наслада от снимките. Но в нея намират израз и други, не дотам спасителни чувства. Не би било погрешно да кажем, че хората изпитват натрапчива нужда да фотографират: да превърнат самото преживяване в начин на виждане. В края на краищата да преживееш нещо се отъждествява с това да го заснемеш, а да участваш в обществено събитие все повече се свежда до това да го гледаш на снимка.

....

“В “екологическото сафари”, тази същинска комедия, пушките са се превърнали във фотоапарати и камери, защото природата вече не е онова което е била – от което хората е трябвало да се пазят. Днес опитомената, застрашена, умираща природа трябва да бъде пазена от хората. Човек се страхува – и стреля. Но когато изпитва носталгия прави снимки.
Сега е времето на носталгията, а снимките активно будят носталгия. Фотографията е елегично изкуство, изкуство на залеза.


Сюзан Зонтаг "За фотографията"