листата умират
без патетика
в затворена стая
символично захвърлена насред пътя
наоколо са тварите
с вледенени крайници
Призраци-
брилянтни примери
за стомната без дъно
сплетени са линиите на ръцете
в притихнал танц
думите заобикалят опасните места
забиват колчета в земята
опъват простора си
на слънце
изгорелите къщи са нашите гробища
екстаза ни
се губи в тъмното
по постижим е плача
по нещо изгубено
защото снимките дебнат
безобидно в ъглите
обясняваме мълчанието със златото
а то ни чака
с разтворени пръсти
с престорени сенки
с гореща утроба