за да дишаш с величието
откъсни се от себе си
капка
на върха на пилата
полета е смут
спри плача на коленете
в мисълта се потъва
ето песента се разсейва
и остава само тялото ти
восъчно подобие
отвътре те тресе
недоверие
спри плача
вътре в ставите
защото волята е смугла рана
от която ще полетят птиците
на ята
спуснали криле
към земята
долепили плътта си
до топлата кал