твоите очи
тежки алени снаряди
завещават ти трупа на времето
няма скорост
скоростта е светлина
дупка в дъното над стаята
отвътре- гмеж
човешка пот
събличащи се длани
одрани кокали
и първобитен дъжд
се взират срамежливо
зад една усмивка
остроумен поздрав
насечен и отмерен
риск с пропорции
и люспи
думите- какво трагичнотържество
на празен патос надарен
със крясък
вие мои малки пелерини
на изветряло съвършенство
заглъхвате едва изречени
и сякаш сте дървета издълбани
от безименната празнота
в която ехото ви
капе като син поток
от изветряла жажда
каменнни и жълти
пари на едно текущо
бавно
постъпателно
изчезване.
вие сте така безкрайно живи
в своята тревожност
с нейната плешива
сила
с найните сърцати крясъци
с нейните обилни сълзи
вие сте така
приятни за описване
Понякога като порасна ми се иска да съм нещо
ReplyDeleteразлично от статично електричество
по козината на живота- вечно гладен пес,
когото трябва сляпо да обичам.
Понякога минавам през заключени врати,
открехнатите са съвсем непривлекателни.
Мелодия на ключове подканващо звънти,
в съня ми щраква катинар от чакане.
Светът ми много бързо взе да отеснява-
до край широко са затворени ръцете ми.
Понякога веригата на песа побеснява
и пълнолунно вият страховете ми.
Понякога обръщам настоящето назад-
безброй ключалки гледат в мен немигащо,
а спънатите прагове със прашен глас шептят
за стъпките, все още непристигащи.
Понякога строя пространства без прегради.
Вратите не събират. По- скоро ни разделят-
необходими са като свободно падане
върху ръждясали букети от бодлива тел.
Реалността е мрежата, старателно изплетена
от мислите, убодени от спомени.
Ключът е толкова различен във ръцете на
затворника, ключаря и бездомния..
tova za horata praveni v kalupa ..
za horata v kulupa ..
nali ??