една равнина празна и вятър
свободно минава през нея
във въздуха пясък
додето очите ти видят-
само мълчание
ще вали!
давай- давай докато е време
но какво?
аз нищо нямам
тогава плачи
намокри земята
и сълзи нямам
и те не са мои

най- самотен е аза
затворен в престижа на храма
той чака и гледа земята
където е скрито сърцето му
чака и се моли
а всичко наоколо
е негова смърт

глад ни мори
глад ни изяжда
като луди сме
нападнахме камъните
изпочупихме си зъбите
и почнахме
кал да ядем
ослепяхме
мълчанието е злато

а ти говориш
и се блъскаш в ламаринения декор
но "сега" сме преяли
и ще спим
благодарим ти
ти ни отвори очите,
за да се огледаш

аз виждам блатистата локва
и златистата памет
събрани във някаква чаша
къде е морето?
къде да поплувам
по никое време

- ето
това е пръстена
твоите пръсти
са кръстени
с пръст
събери красотата
във шепи
кръст
начертай и
и давай