неразбиране

вятърът извайва очертанията
на белите полета във дъгата
празните и пъстри вдлъбнатости
на пропитото със дъхавост
усещане
дългите лули на символите
се завъртат в кратък танц
над тялото
и прибързаните заключения
затанцуват изнамерили
свещена истина:
няма пяна без оттенъци
и раждата ражда своите стенания
едва дочути в утрото
на неизвестността
в гробища и болници
завърнали се
крехки хризантеми
през октомври

как се къса нишката сребриста паяжина
между облаците
всеки сам за себе си
отекващ в низините
на съмненията