океанът е дошъл да ни погълне всичките
със зиналата паст на мрачен разрушител
той прегръща църквите и къщите от пясък
и навън е бляскаво тържествено
излезли са оркестрите по улиците
децата късат кървави цветя
влюбените се събличат за последно
и човешкото пълчище
скоро ще изчезне
тъй тържествени са камъните
и дъждът е тъй спокоен

а камината все още топли
някой казва:
- ние трябва да приемем участта си- във мълчание.

после шепа ругатни и крясъци
съсирват въздуха.

бездушни облаци задават се от юг.
очите ни са тънки цепки
във плътта тъй рохка и червива
те са дадени
защото любовта
е твърде
малко