притаени смисли в дъното
на петите носещи се плахо
сок от кестени е потвърдил
наличието на дъга
и вещерството е прастаро одеяние

наливаш в гърло на бутилка
опипващата мисъл и спускаш се да
гониш езерото
еднаквото застива във мълчание
а ветровете се натъкват на ъглите
и чертаят фигури
платното на художника и тънка струя дим
в ухото на комините

кой ще начертае граници
щом бодлите се множат безцелно
а живота увещаван на значения
е очакване на смъртен-о-дар

ние сме все още с гръб към изхода
щом делим съществено и несъществено