глухи сетива и думи- двойници
претоплени сърца и медени гримаси
със зацапан звън
а отвъд окото ми -
безстрастия се любят
синапени зърна разтварят се
и като лодки пускат се по замърсените води
на южните морета
отвътре е бездънна яма с множество докосвания
отвън ключалката
змии полазили са изтока
и със взор положен като сянка
ще отмерват падналите граници на пустото море
дето давят се суетните
обкичената с остри нокти завист
надянала короната на наблюдението
мери красотата по дебелата кора на цветето
а красивото е само плачещото
с плащ от престаряла груба кожа
и отмило външността си
в чакането
съденето- на е град на страдащи
изходите вливат се
в препълнено мълчание
оттатък прага
дето трае бряг
невидим
No comments:
Post a Comment