СЪВРЕМЕННО

никой не вярва
в покълването
всеки се топли със слама
и камъни
та всеки гроб е крепост

цялата земя с разтворен череп
чака да и посадят очи
бездетната земя нас чака
приготвила дълбоките си черни дупки
в които да засеем ноктите си
(зъбите си , плещите си) и отгоре да положиме
глави - набодени на слънчевия лъч
милващ земната кора от изток

по ръба на луната играят стада слонове
лъчите на прояденото човекопреливане
нощем позакърпва скитник с морски фар в ръцете

и скучаещите са моряци
и изсъхналите са пристанища
и бездетните са мелници:
ето поколението
можещи
конструктори
на кръстословици
восъчни подобия
на знание

всичко се преглъща
бързо