лъвските лъчи на падащото
в низината
слънце
многолистно са протегнали
презрели краища
и ето че
денят ще се разчупва
всред
дълбоката утроба
обитавана от старци
тишината се вселява
окото се притваря и се слепва
между клепките на младата си
вечност
очакването е безкрайно
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment