познание на ръбове

в топлото подземие
мислите увиват сладки корени

погледите зреят отдалече
когато слънцето се скрива в рая
те безнадеждно упражняват левитация

а луничави сънищата попълват
бройката на спящите звезди

което поменаваме
остава храм
и ще млъчи зазидано

на него утре
пак ще се опираме

бавното извайване
на изветрели камъни
е отвесната стена
на нашето разбиране