не сме забравили

Някога?

нали не сме?

скоростта на конете

затвори вратата с косите си

остави единствено прах

полепен по очите ни

и всичко закри се

тъмнината полази

и тихичко почна да гази

всички крила на мухата

натика ги всичките в чаша

изплакна със своите четки

чашата празна се сви от студа

от болка се пукна и млъкна

рисунка разтекла се в тъмни следобеди

гледаме в снимки с прозрачни лица

увити във кожите движим се,

две крачки назад по пръстта

и чертаем окръжности

дращейки

пергели попиващи себе си

докато остане дупка

петънце по листата

разлята от някого чаша със вино

без вина

без да го иска

просто така...

в тъмнината.