Буквите оформиха красива редица
писмото пригладено
полято със вино
натопено в устните ми
беше готово за теб
пуснах
въженцето по въздуха
и го закачих
с отрязани чувства
от които капеше киша...
прочете ли?
„Любопитството в човека иска минало и предстояще,
полепва върху тези измерения. Но да намираш
пресичането на лишеното от време
със времето, е занимание достойно за светци.
Дори и не занятие, а нещо дадено
и взето, съществуване от смърт в любов,
горене, всеотдайност и самозабвение.
За повечето помежду ни има само този неочакван
миг, мига във времето и вън от него,
разсеяност, изгубена във сноп от слънчеви лъчи,
невидимата диворасла мащерка и зимната светкавица,
и водопадът или музика, така дълбоко възприета,
че недостигнала слуха изобщо – и ти си тази музика,
додето музиката трае....”
No comments:
Post a Comment