Крива.
точките игли
върху лака и
драскат думата "НЕ"
опияняващи
в своята издълбаност
малките ми вени
пранасят вашата смрад
раждясали светофари
регулират патеката
и аз раждясала също
от своята любов
опитвам да отместя боклуците
ти ядеш очите ми
и поставяш там името си
аз си заминавам
сляпа-
като дъжд забравил сушата
в недрата си
блъскащ се
безсмислен в пода
трошащ пръстите си
като дървена играчка
с изкъртени пирони
между пръстите
закована за пода
между двете колена
на своите прозорци
счупваща се на две лампа
светулка в мрака ви,
от която боли-
под кожата ми.