едно мое мълчание

се разтвори

от думи

от сбъдвания

от забрави

няма го

липсва ми когато вали

и имаш нужда

да ти е студено

до петите чак

липсват очите му

винаги тъмни

от раните под краката ми

сега съм течност

в тази къща, която строят

и се въртя в кръг

докато падна на пода

изстъргана

постилам си чаршаф

и се увивам

само това правя сега

поливам цветята в градината

докосвам кожи

виждам под дрехите

малките премигвания

да правят кръгове

в които има живот

и не мога да ги оживя

без моята разкъсана хартия

без мастилото от черни рози

аз съм просто стъпка

толкова лека

като линия по дланта

и обичам листата

докато падат

и обичам сезоните

когато се разбъркват

и разлята течност

по пода

разтичам си тялото

намирам резките си

но никой не чува

крещях някога

когато тялото болеше

сега съм безплътна

нямам посоки

и просто лежа по поляните

усмихната

на безсмислието