мостът канеше

за пътуване

децата се втурнаха

към хълмовете

да хвърлят дрехихе си

по реката

цялата – течен път

побрал по дъното си

пъстри рисунки

телата им

щяха да изгубят

пространството в себе си

пред магията

на притискащата свобода

когато

една крачка е смърт

а под тази смърт

живота на хиляди

поляни

зелени морета

и историята

на чистотата

за момичето

разтворило се

като капка

пазеща

прозрачното си

дъно

докоснах

строшен кристал

нейното минало

и

моето бъдеще

сляха се

в далечината

където

детайлите

се изменят

за да станат сега

бистри

краката ми

се втурнаха по моста

дивите коне

ме очакваха

един голям кръг

описваше слънце

в чиято дупка

щях да се причистя

кацнала на клон

птица тихо

ми шепнеше

песен