самотата те души

за гърлото

кашляш от нея

в кутия невидима

за цялото движение

с бледи контури

легнала

на белия лист

се свиваш

а токът и

приплъзва се

по кожата ти

и ти

все по-малка

все по-тясна

търсиш бягството си

но въздухът-

прекалено гъст

отблъсква

всяко движение

в една точка

се въртиш

и го опипваш

а той лепкав

оставя следи

...

през ключалката

вода хищно

плъзга се

към теб

отваряш уста

и глухо грачиш

никой не чува

освен самотата

тя е тук

до теб

в кутията