пълня се като чаша
стъклена чаша
от онези за вино
крехка съм
но мога и да режа
на парчета
всичката онази твоя нежност
която ме чупи
познаваме се прекалено
знаем думите си прекалено
дори онзи жест когато се прозяваш
дори онова здравей -онова твоето
когато отпиваш
била съм пред теб
цвят вкус мирис
всяка моя капка
ти я позна
но аз режа понякога
злобно
като мидите
по морското дъно
понякога те заливам
с червените петна на своя край
когато съм кълбо подхвърлено
ти ще ме измиеш
аз го зная
а дори не го искам
искам се лепнеща
по ръбовете
не ме прегръщай
никоя чаша не се чупи
без да го поиска
извинявай
...
ReplyDelete