пречупванията от миналото
когато като захарно петле
се разтапях от всяка дума
няма ги
с хартиени влакове през нощите
изпращам мислите си
зная колко е трудно
да откриеш някой
който да види мастилото
четеш...
буквите са клишета
банално от моя страна
можеш ли да избягаш от това някога?
къде освен в пътя?
като огромен кръг вода
циркулиращ около оста си
моето съзнание се движи
малки парчета от огледало плуват отгоре
някой ги захвърля и ми казва
да ги съшия плътно за кожата си-
ЗАВИНАГИ
да не виждам когато дърветата са хора приказващи на луната
с ръцете си да не създавам снимките, които никой друг няма да види
да не се смея - прашна и накъсана като вълна по брега
защото голотата е лоша
и когато котката те гледа с часове това нищо не означава
и когато на земята има листче с номер 13 и вратата остреща е номер 13 това нищо не означава
и това че пеперудата чува с крилете си ПАК нищо не означава
така ли?
"възрастните винаги трябва много да им обясняваш"-казва малкия принц
в речника си има превеждане
на всяка емоция в букви- за вас
а онази лисица от книгата някога разбрахте ли какво казва?
няма значение
ефирната бяла хартия
все по-прозрачна се носи по вълните
вижал ли си чайките?
летят движени от вятъра
сякаш никога нямат посока
сякаш не полагат никакво усилие
те ще видят мастилото
No comments:
Post a Comment