пречупванията от миналото

когато като захарно петле

се разтапях от всяка дума

няма ги

с хартиени влакове през нощите

изпращам мислите си

зная колко е трудно

да откриеш някой

който да види мастилото

четеш...

буквите са клишета

банално от моя страна

можеш ли да избягаш от това някога?

къде освен в пътя?

като огромен кръг вода

циркулиращ около оста си

моето съзнание се движи

малки парчета от огледало плуват отгоре

някой ги захвърля и ми казва

да ги съшия плътно за кожата си-

ЗАВИНАГИ

да не виждам когато дърветата са хора приказващи на луната

с ръцете си да не създавам снимките, които никой друг няма да види

да не се смея - прашна и накъсана като вълна по брега

защото голотата е лоша

и когато котката те гледа с часове това нищо не означава

и когато на земята има листче с номер 13 и вратата остреща е номер 13 това нищо не означава

и това че пеперудата чува с крилете си ПАК нищо не означава

така ли?

"възрастните винаги трябва много да им обясняваш"-казва малкия принц

в речника си има превеждане

на всяка емоция в букви- за вас

а онази лисица от книгата някога разбрахте ли какво казва?

няма значение

ефирната бяла хартия

все по-прозрачна се носи по вълните

вижал ли си чайките?

летят движени от вятъра

сякаш никога нямат посока

сякаш не полагат никакво усилие

те ще видят мастилото