всички влачат куфари, сакове и децата си под ръчичка и се подсигуряват, сякаш е големия ден на потопа, в който всички трябва да се спасим. някаква лудост. като гущери на сухо са. смесват се гласове отвясъде. светлините - приглушено жълти. перонът е затворен. от другата страна по стълбите. тъпчете. онази жена от гарата говори, от години я чувам, напомня че скоро започва началото и някой нанякъде ще тръгне-"от първи перон ще замине влакът за Бургас"- коридорите са трудни за придвижване, провирай се - една седалка ни е нужна. саковете могат и един върху друг да се поберат като нас. ние нямаме нищо. листа за писане и четка за зъби. пътуваме без черупка за събиране на вещи. Сън е. И онези релси от другата страна на перона гледаш ги докато се отдалечаваш все повече и повече и се срастваш с тях- започва се. сега съм тук с теб - само ние пред прозореца насочваме цигарата си срещу вятъра и тя като отблясък на луната е - изгаря бързо - не се бави в колебание, оставя само люспата си. вятъра ме блъска в лицето и онези звезди горе и те се движат нали,няма как иначе, знаеш го. нямам дрехи, гола съм, стопли ме нощта е единственото и ние в тази кутия сме подхвърлени. тъмнина и колелата движат се по ръба на релсите. приютени сме. билетите ни-стискай ги-билетите до някаква пътека към водата по която ще ходим- нямат смисъл-билетите не стигат за никъде-те са сигурността която си купуваме - става все по-тъмно, всичко се слива- онова шише мастика и онези сърби, с които говорихме сякаш се разбирахме толкова добре, виждах ги без да ми пречат заблудените камъчета под колелата, които представляват думите и онези лица топли и онова свиване на пространството- съберете се за да има място за всички. очи които се затваряха-поспи заради бъдещето. чаках да се случи нещо лошо ,докато ти ме прегръщаше. но знаех че си тук- по силна упора от всякога ме обгръщаше и потъвах някъде без да го помня. усещах те. и онзи изгрев сутринта над силуета на планината върху небето дълбаеше боите си,а пред него само поле- величественото, виждаш ли го ,толкова е искренно не крие нищо - море от треви. Движим се. Недей да мислиш- недей да мислиш усети го просто го усети. няма да има снимки така че запомни онази картина през стъклото на влака в онази сутрин когато знаеш че те очаква да се впуснеш в тунела към вълните. предвкусваш ли пясъка и водата-не си ги виждал - запомни тази картина тя е като тях- лека и пълна с очакване - сякаш е чакала само теб да те приюти и има нужда от съзнанието ти ,в което да се излее като в чаша- побери я- защото слънцето свети някак по-топло и по светло ,а ние сега си имаме дом за малко поне.