като петте пръста на дете от луната

простичко мога да сграбчвам

заровени в пясъка миди

ще ми бъдат прозорци

докъде стига онази свещ?

когато я гълташ ще крещиш

няма как-болезнено е

да гориш

да топлиш

топиш се като восък по стените на буркан

докъде стига онази пътека?

криволичеща в кръг

постлана с коприва

по която стъпваш боса

докъде пътуваш?

на последната седалка

на някое влакче

се въртиш

между бели коне

от пластмаса

дърпаш въжетата

към някоя камбана

но ръцете не бива да бъдат заключени

"отворете прозорците"

има толкова светлини разхвърляни

като листа по земята

а после какво?

после някой се обажда отнякъде

един човек още е мъртъв

свит в картоненената си стая

мълчанието полепва

...

"отворете прозорците"